Десетте най-лоши диктатори

Лидерите на десетки страни разполагат практически с неограничена власт в държавите си. Но диктаторът получава допълнителнен шанс да попадне в списъка на най-ужасяващите представители на своята професия, ако е участвал в унищожаването на политическите си опоненти, преследване на съгражданите си и заплаха за съседни страни.

Всички тези диктатори с иприличат в едно – използват властта си за лично облагодетелстване и не допускат и най-малката критика по свой адрес.

Най-лошите измежду тях да избрани въз основа на докладите на влиятелни правозащитни организации, като “Амнести Интернешънъл” и “Хюман Райтс Уоч”. 1. Ким Чен Ир – ръководител на Северна Корея от 1994 година. По негово време 300 000 души се опитват да избягат в Китай, 150 000 са затворени в изправителни лагери, а няколко стотици хиляди умират от глад.

2. Крал Фахд и принц Абдула – управляват Саудитска Арабия съответно от 1982 и 1995 година. Опитите за критика на кралското семейство незабавно се пресичат – критиците изчезват безследно. В тази страна има система за сурови наказания и на най-тежките престъпления. Например разговорът по мобилен телефон от борда на самолет се наказва с 20 удара с камшик. Тези наказания се провеждат в търговските центрове и на плoщадите. Жените нямат право да карат кола, да ходят по улицата без придружител и т. н. Ако жената наруши тези забрани, рискува да бъде бита и дори хвърлена в затвора. През март миналата година при пожар в девическо училище в Мека загинаха 15 момичета. Те биха могли да бъдат спасени, но рилигиозната полиция не им позволила да излязат на улицата, защото главите им не били покрити. По същата причина не допуснали пожарникарите да влязат в голящата сграда.

3. Саддам Хюсеин. Ръководител на Ирак от 1979 година. По това време страната му води две войни. Ирано-иракската, която отнема животите на 100 000 иракчани и 250 000 иранци. Навлизането на иракската армия в Кувейт, което доведе до операцията “Пустинна буря” доведе до смъртта на 50 000 иракчани.

Хюсеин е унищожил и 20-30 хиляди кюрди и шиити, използвал е и химическо оръжие срещи мирното население.

4. Чарлз Тейлър. Президент на Либерия от 1997 година. Той идва на власт след 7-годишна гражданска война, в резултат на която загиват десетки хиляди хора, а стотици хиляди стават бежанци. Тейлър създава в Либерия концентрационни лагери. Войниците му необезпокоявано насилват, грабят и убиват мирното население. Освен това, според многобройните съобщения, Тейлър е въвлечен в международни операции за нелегална търговия с диаманти и пране на пари.

5. Тан Шве. Ръководител на Мянма (Бирма) от 1992 година. Генерал Тан Шве фактически превръща страната си в гигантски концлагер. Според Международната организация на труда International Labor Organization, в Мянма съществуват най-лошите примери на съвременното робство. В армията например взимат 11-годишни деца.

6. Теодоро Обиан Нгтуема. Ръководи Екваториална Гвинея от 1979 година. Той е племенник на Франциско Нгуема, при чието управление една трета от населението бягат от страната. Племенникът въвежда “по-демократичен режим”. Например през 2002 година в Гвинея се провеждат президентски избори, на които за Теодоро Нгуема гласуват 97 процента от избирателите. Разбира се, преди това всичките му политически опоненти са хвърлени в затвора.

7. Сапармурад Ниязов. Управлява Туркменистан от 1990 година. Бившият глава на Комунистическата партия на Туркменската република е създал култ към личността си. Закрил е операта, баретния театър, цирка и академията на науките. Опозиционните лидери се арестуват по изфабрикувани обвинения. Религиозните хора се преследват.

8. Муамар Кадафи. Лидер на Либия от 1969 година. Всички средства за масова информация принадлежат на държавата, не се допускат критики по aдрес на правителството, политическите противници се унищожават.

9. Фидел Кастро. Ръководи Куба от 1959 година. Диктатор-дълголетник. Идва на власт след свалянето на режима на Батиста и създава собствена диктатура. Независимо, че в Куба има прекрасна система за здравеопазване и образование, населението води жалко съществуване. Опитите за критикуване на режима незабавно се прекратяват. Страната поддържа редица латиноамерикански терористични групировки.

10. Александър Лукашенко. Ръководи Беларусия от 1994 година. Неофициално го наричат последния диктатор на Европа. Придобива неогpаничена власт в резултат на политически машинации. Подозира се в унищожаване на политическите си противници.