Носталгия по ерата на Тито в бивша Югославия

Бостян Троха сред колекцията си от времето на Тито и Югославия, която ще изложи в музей за югоносталгиците. Надписът на фланелката му е съкращение от Социалистическа федеративна република Югославия. Снимка: Ню Йорк Таймс

На 25 май Бостян Троха и 50 приятели от цяла бивша Югославия ще отбележат тържествено 116 години от раждането на диктатора Йосип Броз Тито. Те ще се отправят на поклонение с автомобили от югославската ера към родното място на Тито в Хърватия и към мраморната му гробница в Белград. За да отбележи събитието, Троха е наел актьор, който ще пресъздаде образа на Тито, както и няколко десетки деца-актьори, които ще носят югославски партизански барети, ще веят югославското знаме и ще ръкопляскат възторжено след речта на двойника на диктатора. Участниците в тържествата по 580-километровия маршрут ще пият сливовица (сръбската национална напитка) и ще танцуват под пулсиращите ритми на югославската народна музика.

Групата на Троха е скромна в сравнение с 20-те хиляди поклонници от шестте републики на бивша Югославия – Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Сърбия, Словения и Македония – които посещаваха всеки ден гробницата на Тито по комунистическо време след смъртта му през 1980 г. Но местните социолози твърдят, че инициативата отразява една тенденция на Балканите, прочута като “Югоносталгия”. Според тях млади и стари тъгуват за миналото, докато се борят с наследството на кървавите войни и икономическите изпитания, с мрачната реалност да живеят в малки държави, за които като че ли светът е забравил.

“Югославия ми липсва”, казва 33-годишният Троха, който държи магазин в Словения, натъпкан с колекцията му реликви от Югославия. В нея има портрети на Тито, шевни машини, детски кукли и 50-годишни бутилки Кокта – югославската Кока-кола.

“Не притежавахме нищо, но всъщност имахме всичко, казва той. Съседите си разменяха домашни сладкиши; имахме лидер, на когото вярвахме. Спомням си как плака майка ми, когато Тито почина. Бях само на 5 години, но знаех, че светът ще се промени.”

Според културолозите носталгията по Югославия се проявява по различни начини. Близо 5000 словенски младежи се отправиха на поклонение към Белград – политическата и културна столица на Югославия – за да празнуват Нова година. Трансграничните инвестиции между шестте републики от бивша Югославия са по-големи от всякога. Интернет-домейнът yu е сред най-популярните при уебсайтовете. Хърватите загърбиха миналите етнически противоречия и гласуваха за сръбските песни на Евровизия. Баскетболът, някогашната обединяваща сила в Югославия, все още се играе в лига, която включва топотбори от целия регион. През цялото време образът на Тито се използва, за да се увеличават продажбите на всичко – от компютри до бира.

В северния сръбски град Суботица бизнесменът Блашко Габрич бил толкова объркан, когато на 4 февруари 2003 г. Югославия се разпадна, че решил да построи Юголанд – тематичен парк, оборудван с мини адриатическо море и копие на връх Триглав, най-високият в Югославия.

Габрич твърди, че броят на посетителите в Юголанд напоследък расте стремително. “Що се отнася до мен, аз все още съм гражданин на Югославия, казва той. Днес имаме демокрация, а джобовете ни са празни.”

Словенец отдава чест пред статуята на Тито в родния му град Кумровец в Хърватия. Въпреки че в Югославия никой не говори за обединение, редица историци и политици са съгласни, че Тито е една от най-важните фигури в историята на страната. Снимка: Ройтерс

В Словения, която е просперираща държава с население от два милиона, югоносталгията е доста изненадваща, защото през тази година страната ще празнува 17-тата годишнина от решението си да стане първата република, отцепила се от Югославия. Тя не е преживяла бруталните войни на съседите си, икономиката й процъфтява, член е на НАТО, а наскоро стана и първата бивша комунистическа страна, която пое председателството на Европейския съюз.

Но според Троха, който скоро ще отвори Музей “Носталгия”, за да изложи колекцията си, словенците също искат да принадлежат към голяма мултикултурна държава с 23 млн. души население, която е известна на всички.

Югоносталгията се увеличава може би и заради казуса “Косово” – отцепническата сръбска провинция, която ще обяви независимост. Ход, който ще отбележи последното действие в осакатяването на югославската федерация.

Критиците на югоносталгията – а те не са малко – твърдят, че тя е опасна и анахронична проява на старомодни ревльовци, които копнеят за социалната сигурност от комунистическата ера и за култа към личността на Тито, като забравят бедността, яростната национализация на последния сръбски диктатор Слободан Милошевич, хиперинфлацията от 90-те години, репресиите и цензурата.

“Объркан съм от тази носталгия”, заявява Димитрий Рупел, външният министър на Словения. “Хората казват, че не е било толкова лошо, че социализмът е бил по-хуманен. Но в бивша Югославия всички бяха привърженици на социалното и политическото равенство, защото всички бяха бедни. Югославия беше диктатура.”

Босненският писател Тихомир Лоза отбелязва, че преди време най-обидното име, с което можеше да се обърнеш към някой в Словения, в Босна и в Хърватия, беше “югоносталгик”. То беше унизително, а десните го използваха, за да критикуват левите. “Ако по необясними причини някой станеше еколог или започнеше да симпатизира на гейовете, ако беше неспособен да мрази словенците или мислеше, че мюсюлманите са приемливи, ако харесваше сръбската култура – той беше – с една дума – югоносталгик.”

За други обаче да си югоносталгик означава да се връщаш във времето на мултикултурното съвместно съжителство преди разпадането на Югославия, преди едноличната власт на Милошевич и преди войните на Балканите от 90-те, в които загинаха повече от 125 000 души. “Югоносталгията изразява болката от отрязания крайник, който не е на мястото си”, казва Алеш Дебеляк, известен словенски културен критик.

Във Велене, типичен град от времето на социализма в Словения и все още известен като “Велене на Тито”, на площада се издига 10-метрова статуя на Тито.

Носталгията по югославския лидер Йосип Броз Тито завладява все повече млади хора в бившите югорепублики. Те копнеят за славата на Югославия, за социалната сигурност и спокойствието от времето на комунизма. Снимка: календ.ру

Вторачен в статуята, местният историк Владо Врбич казва, че словенците са носталгични защото, въпреки че Тито здраво контролираше нещата у дома, югославяните се радваха на безплатно образование и здравно обслужване, границите бяха отворени, имаха работа до края на живота си, получаваха заеми, за да строят къщи, имаха щедри пенсии и преди всичко – мир.

“Югославският паспорт беше най-добрият в света и с него можеше да се пътува навсякъде”, казва Врбич, който на 16-годишна възраст стигнал на стоп от Любляна до Индия. “В бивша Югославия пенсиите бяха гарантирани, така че не трябваше да спестяваме. Работният ден свършваше в два след обяд.”

Петър Ловсин, фронтменът на група Bastards (една от най-известните пънк-банди в бивша Югославия), е на същото мнение. В края на 80-те години той основа най-продаваното порносписание в Югославия Private, а днес твърди, че югоносталгията е издънка на опияняващата смесица от мързел и относителен либерализъм в бивша Югославия. Ловсин, чиято балада Comrades, I don’t believe you в края на 70-те стана подривен антикомунистически химн, подчертава, че групата му никога не е била цензурирана.

“Днес Словения е по-опасна от Ирак, защото е много депресираща, казва той. В Югославия хората се забавляваха. Това беше система на мързеливи хора. Нямаше значение дали си добър или лош – плащаха ти. Сега всичко опира до пари и това не е хубаво за малките хора.”

Тези идеализирани представи за миналото смущават историците, какъвто е Йозе Дезман – директорът на Националния музей за съвременна история в Любляна. Той твърди, че те игнорират ролята на Тито в забъркването на кашата и в касапницата, която последва.

Дезман хвали Тито (роден от майка-словенка и баща-хърватин) за това, че през 1948 г. скъсва със Сталин и изважда страната от съветския блок. “За по-младото поколение, казва той, Тито се превърна в романтична фигура, чиито Ролс Ройси, големи пури, пищни вили и предполагаеми любовни истории с филмови звезди му придадоха определен блясък в очите на народа.”

Но той подчертава, че крехката система, създадена от Тито, която се опита да балансира между нарастващите потребности на шестте югославски републики, не можеше да го надживее. След като почина през 1980 г., лидерите на югославските републики смениха комунизма с върл национализъм. След което дойде войната.

“Обиденото дете се опитва да осмисли обидата и да избяга от неприятната действителност като придава романтичен характер на миналото, казва Дезман. Никой обаче не призовава за обединение на Югославия. Югославия е мъртва.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.