Най-лошите от най-лошите диктатори

Северна Корея победи, но не на световното първенство по футбол, а в класацията на най-големите съвременни диктатори.

Ким Чен Ир управлява изолираната от света страна 16 години. Лидерството в черната класация "Най-лошите от най-лошите" му е отредено от Джордж Аитей от Гана, президент на базираната във Вашингтон Фондация "Свободна Африка". Той публикува своето проучване в авторитетното списание "Форин полиси".

В съвременния свят има поне 40 диктатори и близо 1.9 милиарда души живеят под тяхно управление, твърди Аитей. Цената на целия този деспотизъм е отчайваща. От бруталната репресия са рухнали цели икономики и са погубени милиони човешки животи. "Фрийдъм хаус" изчислява, че едва 60% от съвременните държави са демократични, което все още осигурява достатъчно поле за изява на професията "диктатор".

Златният медал в класацията получава лидерът на Северна Корея Ким Чен Ир (1). Изолационистът с вкус към френския коняк и култа към личността е смятан за най-жестокия тиранин на планетата. Наследявайки баща си Ким Ир Сен, за 16 години управление той доведе своя народ до ръба на мизерията, допусна в страната да властва гладът и хвърли стотици хиляди в лагери (около 200 000 в наши дни).

Сребърният медал е за президента на Зимбабве Робърт Мугабе (2) - "герой от борбата за независимост", който впоследствие се превърна в ужасяващ деспот. За 30-те години на своето управление Мугабе арестува и измъчва опозиционери и доведе страната си до смайващ икономически спад и галопираща инфлация.

Безсърдечният военен диктатор на Бирма Тан Шве за 18 години разби опозицията и създаде процъфтяващ черен пазар от износ на природен газ. Тщестлавният генерал обича да носи униформа, обкичена с медали, които сам си е раздал, но се страхува да се яви на честни избори.

Суданецът Омар Хасан ал Башир (3) управлява вече 21 години, след като ликвидира цялата опозиция и причини смъртта на милиони суданци. Макар да прекратиха масовите убийства в района Дарфур, арабските милиции на Башир продължават да продават суданци като роби. Смята се, че самият Башир е имал няколко роби.

Петата позиция в черната класация на диктаторите получава туркменистанският президент Гурбангули Бердимухамедов. Преди четири години той смени ексцентричния тиранин Сапармурат Ниязов. Съмнителният зъболекар Бердимухамедов продължава да следва репресивната политика на своя предшественик с твърдението, че има свръхестествена прилика с Ниязов.

Държава като затвор - с тези думи "Форин полиси" описва постижението на 17-годишния режим на еритрейския лидер Исаяс Афверки. В страната са абсолютно отхвърлени свободните избори и медии, военната служба е задължителна и безсрочна, а повече се помага на сомалийски бунтовници, отколкото на собствения народ.

На седма позиция е президентът на Узбекистан Ислам Каримов, който безскрупулно успява да запази властта си 20 години. Каримов забрани опозиционните партии, хвърли в затвора 6500 политически затворници и нарича ислямски терорист всеки, който посмее да  го предизвика.Той ще остане в историята със сваряването живи на двама "терористи" и с измъчването на още много други врагове.

За петте си години на власт иранският президент Махмуд Ахмадинеджад си осигури осмо място сред най-лошите тирани. С отказа да сътрудничи на развитите държави за ядрената програма на Иран той навлече в средата на юни на страната си нови санкции от ООН, САЩ и ЕС. Ахмадинеджад не се поколеба да увеличи престъпленията си с още едно и през юни миналата година с кръв смаза протестите срещу спорното му преизбиране.

Марксисткият диктатор Мелес Зенави (9-о място) дойде на власт в Етиопия малко след падането на Берлинската стена и като истински марксистки революционер скри милиони долари в чуждестранни банки, докато неговият режим прибира по 1 млрд. долара от чуждестранни помощи всяка година.
Челната десетка на диктаторите закрива китайският президент Ху Цзинтао, който седем години посреща чуждестранните инвеститори с усмивка и поклон, но сурово смазва политическите си противници.

Диктаторът с най-малък стаж е кубинецът Раул Кастро (21-о място), по-малкият брат на Фидел Кастро. Раул управлява само две години, но брутално успява да затегне режима си, твърдейки че международната конспирация е виновна за провала на социалистическата революция.

В дъното на класацията е беларуският президент Александър Лукашенко. Бившият директор на совхоз в началото на седмицата дръзна да се опълчи на Русия в спор за цената на газа и заплаши да спре доставките на руско гориво. Бруталният му стил на управление в последните 16 години му спечели титлата "последния диктатор на Европа".